Османските жени – мит и реалност

Османските жени – мит и реалност

10:30, 05.09.2011 Култура & Етика

Османската жена, според американката Аслъ Санджар, не била нито демонът, нито ангелът, за които я представяли, а по-скоро силно развито човешко същество, което живеело женската си натура в най-висока степен и било ценено и уважавано като жена.

Отдавна османските жени са предмет на силни противоречия. Докато в представата на ориенталиста те са екзотични, лениви и покварени, някои техни обожатели ги слагат на пиедестал и на практика ги отнасят към света на ангелите. Първоначално те за мен бяха предмет на равнодушно любопитство. Живях близо две десетилетия в Турция и съм чувала често да говорят за османците и тяхното общество обикновено хора с коренно различно мнение за тях, които или ги очерняха, или ги описваха с най-хубави думи. Едни ги смятаха за знатни, просветени образци на човечеството, а други, особено по официално мнение, ги представяха като олицетворение на неразвитостта и реакционерството. Османските жени бяха определяни от някои като способни и изпълнени с достойнство дами, а други ги считаха за покорни и потиснати жени, които са подмамени и затворени в харема.

Когато започнах да чета разказите на европейските пътешественици относно османското общество, открих същите различни гледища. Виждането на ориенталистите отново обрисуваше отоманците, в най-лошия случай, като същински тирани, а в най-добрия – като наивни безбожници. Твърдеше се, че жените мюсюлманки се отрича да са имали души и са били просто робини на своите съпрузи. От друга страна, по-късно тази представа бива открито отхвърлена от пътешественички като Лейди Монтагю [жена на британски посланик в Османската империя през XVIII в.], Джулия Пардо [(1806–1862 г.), английска поетеса, новелистка, историчка и пътешественичка] и Луси Гарнет [(1849–1934 г.), фолклористка и пътешественичка), които всъщност са живели в земите на империята доста дълго. В другия край на спектъра от тях се поддържа мнението, че те вероятно са били най-свободните жени на планетата и че отношението към тях трябва да бъде за пример на всички народи.
Закон осигурява свободния израз на воля
Несъответствието между тези две гледища се е изяснило именно в светлината на съдебните документи, включващи османските жени. Западните учени започнали да изследват правата, които им давал законът, и доколко можели да използват съдилищата, за да защитят тези права. Доказателствата до този момент поразително разкриват, че османските жени, съвсем не са били угнетявани и беззащитни членове на обществото, по закон имали право свободно да изразяват волята си, като можели и всъщност често се възползвали от съдилищата да отстояват правата си, дори и това да означавало да застанат срещу своите съпрузи и роднини мъже, ако станело нужда. Имало случаи да идват жени в Истанбул чак от Египет, за да отправят петиция към султана за поправяне на неправдите, когато не получавали задоволителни резултати от закона на местно ниво.
Нито демон, нито ангел
Предвид образа на османските жени, отразен в съдебните документи, повече не можех да остана „незаинтересована“ относно тях. Открих в османската жена неин модел, който стои отвъд пределите на времето и пространството. Физически и в поведението си тя беше изключително женствена, грациозна и изтънчена, ала по дух бе боец, непоколебима и смела бранителка на правата, дадени й от Бога. И мъжествената, и женствената природа били значително развити и балансирани у нея, което й позволявало да служи като здрава опора в семейството и да играе особено важна, ако не и видима, роля в социалната структура. Накратко, тя не била нито демонът, нито ангелът, за които я представяли, а по-скоро била силно развито човешко същество, което живеело женската си натура в най-висока степен и било ценено и уважавано като жена.

Днес, във време, когато жените по света отхвърлят образа, който ги е ограничавал векове наред, и търсят нова и по-добра самоличност, османската жена предлага един наистина силен модел на това каква да бъде тя. Тази личност притежавала дълбока и постоянна връзка със своя Създател, което я карало понякога да проявява милосърдието и любовта на Всемилостивия, а в други моменти – величието и силата на Всемогъщия. Разбира се, социалните показатели на жените са се променили днес; обаче принципите, които са формирали самоличността на османската жена, са точно толкова подходящи за 21-ви век, колкото били и преди.Аслъ Санджар

ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА МЪДРОСТТА

Жената

Първата учителка в училището по човечност, която образова и възпитава децата, полага грижи за порядъка, спокойствието и хармонията в семейството, е жената. Убедени сме, че в съвремието ни, когато се търсят нови и нови позиции за жената, повторното напомняне за нейното изключително положение, което й е присъдено от ръката на Могъществото, ще попречи на безсмислените търсения.
***
Дом, в който има порядъчна, възпитана и привързана към семейното гнездо жена, е райски кът. Звуците и диханията, които се чуват в този дом, не се различават по нищо от мелодиите на райските деви и младежи, както и от бълбукането на реката на изобилието Кевсер.
***
Когато човек види някоя жена, паднала в плен на външната хубост, си мисли: „Дали тя отдава такова високо значение и на благопристойността, честта и добродетелта, смятани за основи на женската душевна красота?”
***
Онова, което издига жената над ангелите и я превръща в несравним диамант, е нейната вътрешна задълбоченост, целомъдрие и сериозност. Жена, чието целомъдрие се одумва, е фалшива банкнота, а несериозната жена е кукла, станала обект на подигравки. В убийствената атмосфера на такива жени е невъзможно да се говори нито за здраво семейство, нито за здрави поколения.
***
Жена, която душевно е събудена за добродетелта, прилича на кристален полилей в дома, в който се намира. Всеки път, когато помръдне, във всички кътчета на къщата започват да играят светлини. Що се отнася до нещастницата в женски образ, която се е предала на мрачните мисли в душевния й свят, тя е такъв извор на дим и мъгла, че осквернява навсякъде, където минава.
***
Единствената книга, която жената винаги трябва да чете, без да я изпуска от ръце, е книгата на социалното възпитание. Но все още не може да се твърди, че такава книга е написана в съвършен вид.
***
Виждайки отдадените на душевните страсти жени, се отнасям с голяма толерантност към хората, които са казали, че „умът на жената е къс”. Ако онези, които са го твърдели, бяха видели как в съвремието ни жената се превръща в рекламно средство, мисля, че нямаше да намерят какво да кажат.

"Заман" / Модерна Турция