Кърджалийци ще имат възможност на 4 декември 2010 г. в Драматичния театър да гледат на живо концерта на култовата турска група “Баба Зула”

Култовата турска банда „Баба Зула” ще пее в Кърджали

Кърджалийци ще имат възможност на 4 декември в Драматичния театър да гледат на живо концерта на култовата турска група “Баба Зула”.

Билетите струват 12-15 лева. Бандата ще изнесе концерти още в Габрово - на 1 декември, и в Пловдив - на 3-и. „Баба Зула” ще промотира тук седмия си албум Gecekondu, който излиза същия месец.

Виртуозните изпълнители гостуваха за първи път на София Филм Фест през 2005 г., за да представят музиката към документалната лента на Фатих Акин “Музиката на Истанбул”.

Концертите им комбинират визия, ориенталски танци, театър и анимация на живо.Групата е основана в Истанбул през 1996 от Левент Акман, Мурат Ертел и Емре Онел, който през 2005 е заменен от Кошар Камчи. През 2003 към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая, а година по-късно и майсторката на “живата рисунка” Серен Ойкют. Присъствието й на сцената, създаването на образи с бързина и вдъхновение е важна визуална част на целостта на “Баба Зула”.Артистичните им импровизации са сериозни произведения с оригинален стил, саунд и характер. Те използват емблематичните за турската музика дървени лъжици и саз (турски инструмент) и разчитат на вековните културни традиции в родината им. Kомбинирането на ориенталски инструменти - като дарбука, саз, лъжици, ней от традицията на суфите и кларинет - с модерно електронно звучене създава особения саунд, който “Баба Зула” определят като “ориенталски дъб” или “истанбулски психеделик”. Ресмие Мюмюн Кърджали
Кърджалийци ще имат възможност на 4 декември в Драматичния театър да гледат на живо концерта на култовата турска група “Баба Зула”. Билетите струват 12-15 лева. Бандата ще изнесе концерти още в Габрово - на 1 декември, и в Пловдив - на 3-и. „Баба Зула” ще промотира тук седмия си албум Gecekondu, който излиза същия месец. Виртуозните изпълнители гостуваха за първи път на София Филм Фест през 2005 г., за да представят музиката към документалната лента на Фатих Акин “Музиката на Истанбул”. Концертите им комбинират визия, ориенталски танци, театър и анимация на живо.Групата е основана в Истанбул през 1996 от Левент Акман, Мурат Ертел и Емре Онел, който през 2005 е заменен от Кошар Камчи. През 2003 към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая, а година по-късно и майсторката на “живата рисунка” Серен Ойкют. Присъствието й на сцената, създаването на образи с бързина и вдъхновение е важна визуална част на целостта на “Баба Зула”.Артистичните им импровизации са сериозни произведения с оригинален стил, саунд и характер. Те използват емблематичните за турската музика дървени лъжици и саз (турски инструмент) и разчитат на вековните културни традиции в родината им. Kомбинирането на ориенталски инструменти - като дарбука, саз, лъжици, ней от традицията на суфите и кларинет - с модерно електронно звучене създава особения саунд, който “Баба Зула” определят като “ориенталски дъб” или “истанбулски психеделик”. Ресмие Мюмюн Кърджали

30 November 2010,Tuesday

"Заман" / Модерна Турция

Съвременното модерно лице на Турция

Снимка:http://bgtimes.dotphoto.com

Постановката „Ухание на мъж” показва съвременното модерно лице на Турция

Кърджалийци отново гледаха комедията от Азиз Несин „Ухание на мъж”, след като преди това имаха възможност да се запознаят с нея в рамките на фестивала „Перперикон 2010”. Тя е продукция на Театър „Провокация”. Премиерата й бе още през февруари. Многократно е представяна в София и страната.Спектакълът показва човешката самота, но не от тъжната, а от смешната страна. Оттук произтичат нелепите комични ситуации. Става въпрос за три човешки съдби - две възрастни дами и един мъж, чиновник по газта. Въпреки че са в залеза на живота си, те обаче бликат от енергия и оптимизъм за бъдещето. Двете жени живеят при мизерни условия, макар че едната е вдовица на генерал т.е. човек от елита на обществото. Дамите са се научили да се радват на малките неща в живота.За новия сезон предстоят турнета из родните сцени и Турция, като специално ще бъдат осигурени субтитри на турски език. Постановката е дело на директора на фестивала Петър Савчов.Господин Савчов, защо решихте да поставите именно тази пиеса?“Ухание на мъж” е една от най-хубавите световни комедии. Авторът на пиесата, турският драматург Азиз Несин, е бил номиниран за Нобелов лауреат. Той почина през 1995 г., но произведенията му надминаха границите на родината. Целта беше да покажем съвременната модерна култура на проевропейска Турция и да променим общата българска представа за нея от 19 век. Това е една комедия, много общочовешка, много забавна, не ангажира зрителя с изключително сложни проблеми, а по-скоро го кара да се забавлява и в крайна сметка той си почива. В нашето напрегнато ежедневие едно такова забавно представление мисля, че ни откъсва от проблемите поне за час и половина и ни прави по-добри. Защото смехът ни кара да се усмихваме, а усмихнатият човек винаги е по-добър. Лесно ли се справихте с режисурата?Работя с изключително добри артисти. Всичките са много големи професионалисти и са имали своите звездни мигове в различни театри. Например Анна Петрова е актриса от Младежкия театър в София, тя озвучава различни телевизионни постановки. Петър Райжеков пък е изключителен актьор - водеща фигура на бившия вече театър „Сълза и смях”. В този смисъл всеки един от тях е автор на собствената си роля. При това положение на режисьора не му остава нищо трудно, освен да организира екипа и да насочва целия спектакъл в желаната посока.Публиката беше силно впечатлена от музиката? Как я подбрахте?Музикалното оформление е работа на сина ми. Той предложи около 20 часа оригинална турска музика в различни стилове. В резултат музиката на постановката е само от турски автори. Стилът е по-скоро радиомикс, защото на сцената имаме едно радио, което се включва от време на време.В какво се състои конфликтът в спектакъла?„Ухание на мъж” е комедия на ситуацията и на три брилянтно изградени характера от автора, които ние просто успяхме да разчетем добре. Обичам героите, защото са естествени, смешни, истински хора, а не измислени персонажи като Супермен. Драматургичният конфликт е породен от сблъсъка между представите на героите за външния свят и действителността. Става въпрос за една жена от елита на обществото, генералска съпруга, която обаче след загубата на мъжа си обеднява и остава принудена да живее в мизерия. Другата, нейната приятелка, е една обикновена жена и никога не е имала нейните изискани маниери, но се оказва, че в момента живеят при едни и същи условия. И двете обаче, въпреки възрастта си, имат мечти и са оптимистично настроени към живота. Организират си малки празници, като 50-годишнината от сватбата на генералшата. Тя живее със спомени за мъжа си, които не са особено весели. „Докато бяхме женени 27 години, нито веднъж не сме празнували сватбата, а от 23 г. я празнувам сама”, парадоксално констатира вдовицата. Възрастните дами очакват в дома си сериен убиец и изнасилвач, представящ се за чиновник по газта, но се срещат с истински такъв чиновник, който няма такива наклонности. Напротив, той е много добър човек, и оттук произтичат всички грандиозни недоразумения в постановката.

Ресмие Мюмюн,Кърджали

30 November 2010,Tuesday

"Заман" / Модерна Турция