Още за Турция

Още за Турция

Новини ОТ и ЗА Турция:
.
Моята страст- Турция,най-доброто от Турция:
.
Вкусните гозби,турските гозби:
.
Turkish music
.
Турски книги,книги за Турция:

The voice of minare/Гласът на Минарето

петък, 27 май 2011 г.

ТУРЦИЯ ЩЕ СТАНЕ ЕДНА ОТ ПЕТТЕ СТРАНИ В СВЕТА С НАЙ-РАЗВИТ ТУРИЗЪМ

ТУРЦИЯ ЩЕ СТАНЕ ЕДНА ОТ ПЕТТЕ СТРАНИ В СВЕТА С НАЙ-РАЗВИТ ТУРИЗЪМ...

Министърът на Културата и Туризма на Турция Ертугрул Гюнай заяви, че целта за 2023та година е да се наредят сред петте страни в света с най-развит сектор на туризма....

Изпратена 27.05.2011 08:10:16 UTC

Обновена 27.05.2011 08:10:16 UTC

Министърът на Културата и Туризма на Турция Ертугрул Гюнай заяви, че целта за 2023та година е да се наредят сред петте страни в света с най-развит сектор на туризма.

В словото, което произнесе на заседанието организирано в град Измир от Дружеството на Турските Туристически Агенции министър Гюнай акцентува на бързия прогрес на Турция в сферата на туризма.

Той припомни, че през 2000ната година Турция е била на 20та позиция по приходи от туризма, през 2003та година се е покачила на 17то място, а през 2009та година, въпреки глобалната финансова криза се е покачила на седмо място и е станала една от малкото страни, чиито туристически сектори са преодолели без сериозни проблеми тази криза.

Министър Гюнай каза, че в момента Турция запазва седмата позиция. Той подчерта, че по критериите приходи и развитие на сектора на туризма, Турция е на десето място в света и целта им е, през 2023та година, когато ще бъде отбелязан 100 годишният юбилей на Република Турция, тя да заеме място сред петте страни в света с най-развит туристически сектор.

ТРТ / With Me : Abdurrahman

четвъртък, 26 май 2011 г.

ФЕСТИВАЛ НА ПЯСЪЧНИТЕ СТАТУЕТКИ В АНТАЛИЯ

ФЕСТИВАЛ НА ПЯСЪЧНИТЕ СТАТУЕТКИ В АНТАЛИЯ...

На плажа Лара започна Международният Фестивал на Пясъчните Статуетки....
Натиснете за гледане на видео

Изпратена 25.05.2011 13:22:06 UTC

Обновена 25.05.2011 13:26:40 UTC

Пясъчни статуетки на герои на холивудски филмови суперпродукции в Анталия, предизвикаха огромния интерес на туристите от страната и чужбина.

На плажа Лара започна Международният Фестивал на Пясъчните Статуетки.

Тема на фестивала бяха героите на холивудските суперпродукции.

Създадени са статуите на герои на 33 филма като Цар Лъв, Супермен, Карибски Пирати, Светлините на Града.

На фестивала, на който бяха използвани 10 тона пясък, статуетките бяха изработени от скулптори от 25 страни.

Холивудските звезди от пясък предизвикаха огромен интерес.

Туристите се снимаха пред статуетките на любимите си герои.

Вечер, плажът е осветяван от десетки прожектори и това му придава приказен облик.

За първия триседмичен период плажът със статуетките бе посетен от 10 хиляди души. Очаква се до средата на месец ноември той да бъде посетен от 200 хиляди души.

ТРТ / With Me : Abdurrahman / Modern Turkiye

сряда, 25 май 2011 г.

Турция - Ден трийсет и седми:От Пловдив към Едирне (Одрин) от Майкъл Палин,"Нова Европа"

Няма нищо красиво по международния път на изток от Пловдив Е 80,но има едно отлично кафене за шофьори на камиони - Мотел "Мерита" с темпераментен и загрижен собственик.Тук има чудесен кюфте - кебап това са сочни топки от месо,както и неустоимият специалитет от дълги по един метър филии хляб,припечени във фурната и поръсени със сусамови семена.

Успявам да си изпрося да се кача при един голям,с кръгъл корем мъж и забележителна глава по посока на Турция.Почти пирамидална по форма,главата му се заостря от приличната на биволска шия към малка квадратна коронка.Той се качва в кабината и ме иненадва,като изважда едни много елегантни очила с кокалени рамки,сякаш сме в библиотека,а не в товарен камион,дълъг 40 стъпки.

Шофьорът е дружелюбен и любезен човек и няколкото думи,които знае на английски,са главно имена на дестинации.Научавам,че едно от последните му пътувания го е отвело чак до Узекистан.Две седмици натам и обратно,по 430 мили на ден.

Излизаме от паркинга,спираме рязко,за да пуснем друг камион да мине,и това кара редицата висящи иконки над предното стъкло да се разлюлеят.

След миля или две пред нас виждам табела,която кара пулсът да се ускори.Е,добре де,поне моят пулс."Истанбул.Двеста осемдесет и пет мили".

Късно следобед е.Влизаме в Турция през едно село,наречено Капъкуле.Тук гръцката,турската и българската граница се срещат като три европейски комина към Азия.Една голяма джамия стърчи изоставена на ничия земя,но освен нея в това малко място няма нищо привлекателно.Разядено от границата,Капъкуле изглежда се състои от много бетонен асфалт,много стоманени огради,огромна рамка със знака на турската митница в центъра,бензиностанция,железопътна линия,паркинг за камиони о разорани полета,простиращи се от двете страни и изпъстрени с найлонови торбички.

Вземам такси за няколкото мили до близкия град Едирне (Одрин по български).Покрай четирилентовата магистрала се издигат функционални сгради,малки хотели и скромни къщи,върху които се раззвяват големи червени знамена със звездата и полумесеца на Турция - странен ислямски символ за една светска република без официална религия.

В обратна посока дълга колона от камиони се движи бавно на запад.Какъвто и да е резултатът оъ опита на турското правителство да се присъедини към Европейския съюз,турските бизнесмени са вече там,както изглежда.

Пръв и наистина вълнуващ поглед към хоризонта на Едирне - доминиращ от масивните кубета и извисяващите се минарета на една от най-красивите джамии в света.

Близкият поглед към града не е толкова драматичен.Улиците са претъпкани,фаровете са пуснати и купувачите са се развилнели.На главната улица има супермаркети,а в страничните улички хората продават плодове и зеленчуци направо от каросериите на камионите.Нашият хотел е забутан сред грозд от ниски постройки с различна степен на старост и състояние на поддръжка.Вътре прилича на музей.Големи,удобни,старомодни фотьойли и дивани,заобиколени от всякакви видове дребни украшения от определен период.Сметачни машини,шевни машини,стара парна ютия,магнетофон с две ролки,тромпет.Това е като капсула на времето от трийсетте години.

Една открита камина създава далечната представа,че въобще не си в Турция,а на хиляди мили оттук.В Англия.

Турция - Ден трийсет и седми:От Пловдив към Едирне (Одрин) от Майкъл Палин,"Нова Европа"

With Me : Abdurrahman

СЛЕДВА

четвъртък, 19 май 2011 г.

Орхан Памук определя себе си като късметлия, заради факта, че има възможност да прави точно това, което иска

Орхан Памук: Да си балканец е проклятие, но може и да е дар

Теодора Каролеева

Не всички са чели книгите на Орхан Памук, но всички имат отношение и мнение за него. Извън постиженията му в литературата за него се знае, че е човек с твърда гражданска позиция. Често критикува родината си Турция и често това му създава проблеми. Надява се един ден държавата да стане част от Европейския съюз.

Нереализиралият се художник признава, че когато пише книгите си, всъщност ги вижда като картини. Носителят на Нобелова награда за литература казва още, че се чувства по-щастлив, когато рисува, но усещането, че е по-интелигентен идва, когато създава романи.

Орхан Памук определя себе си като късметлия, заради факта, че има възможност да прави точно това, което иска. "Да пиша - това е най-великата работа". споделя авторът на "Името ми е Червен", "Сняг", "Черна книга", "Истанбул". А нежеланието си да дава автографи обяснява с логичния аргумент, че предпочита да си говори със своите почитатели, вместо да стои в един ъгъл и да подписва книги за тях.

Носителят на Нобелова награда за литература е в София от сряда. Той е тук по покана на фондация "Елизабет Костова". На пресконференция пред отбрани медии той говори за отличието от 2006 година, за страховете си като писател, за личната си библиотека от 16 000 книги, за възможността негов роман да бъде основа на сценарий за турски сериал и за проклятието да си роден на Балканите.

Какво се случва с живота на един писател след като получи Нобелова награда

Когато научих новината, че получавам Нобеловата награда, случи се по телефона, моята първа реакция беше, че това е нещо, което няма да промени живота ми. Така си мислих тогава. Но сгреших, защото се промени. Тя направи живота ми по-натоварен, по-отговорен, самият аз станах по-внимателен към всичко. Но не се оплаквам, защото отличието ми донесе и още много читатели. От друга страна наградата не промени плановете ми за това какво ще пиша след нея. Аз имам идеи за романите си за години напред. Когато я получих бях по средата на "Музеят на невинността" и после си я продължих тази книга. Така че наградата не промени плановете ми за книгите, които искам да напиша.

Най-големият страх на Орхан Памук

Аз имам много страхове, но никога не съм се опитвал да формулирам най-големия. За писателя например най-големият страх е да не би страницата, която е написал да е лоша, да не става. Или героят ти да не е добър. Страхът да не напишеш нещо евтино, нещо лошо. Това е най-големият ми страх.

Как авторът на книги Орхан Памук избира книгите, които той да чете

Навикът да купуваш книги, да четеш книги - всичко това зависи от твоята библиотека в детството. Може би ще ви прозвучи странно, но аз имам 16 000 книги в моите апартаменти в Истанбул, защото според мен няма добри библиотеки. Аз започнах да чета сериозно в края на 60-те, началото на 70-те години на миналия век. Навикът да си купувам книги и да следя какво се случва по света, е като част от обучението ми да бъда добър писател. Старая се да намирам най-доброто, което може да предложи литературата. Ориентирам се по различни списания, в които има рецензии или по препоръките на приятели. Както правят всички.

За успеха на турските сериали

Знам, че те са популярни в различни държави, но аз нямам време да ги гледам. Ще ви разкажа една история обаче: когато през 1985 година отидох в Америка, се сприятелих с един бразилски писател, който работеше нещо и за техните сапунени сериали. Той беше толкова ентусиазиран, разказваше ми как много бразилски писатели работят за тези сериали, какъв бум предизвикват те. Тогава му казах, че това няма как да се случи в Турция. Години по-късно се оказа, че има начин и то се случи. Аз не ги следя тези сериали, но трябва да ви призная, че преди време ми беше предложено да дам правата върху един от романите ми и той да се превърне в такъв сериал. Няма да ви кажа обаче заглавието му.

Какво e да си роден на Балканите? Каква е съдбата на балканския писател?

Проклятие е да си роден на Балканите, но само ако мислиш, че това наистина е проклятие. Животът ми ме научи на това, че добрият писател е този, който може да използва проклятието и да го превърне в дар, който да предложи на света. Едно време моите приятели все ми казваха: Ама, кой чете турска литература? Проклятие е да бъдеш турски писател. Сега обаче всички ми казват, че съм истински късметлия, че съм се родил в Истанбул. Приятелите ми говориха за проклятието така: Животът ти не е толкова важен, кой се интересува от балканците, от техните дребни проблеми, нищо не се случва на Балканите...Отчасти това е така. Но намери начин светът да се интересува от теб. Всичко е в твоите ръце. Има начин проклятието да бъде превърнато в дар.

др / Modern Turkiye

Орхан Памук: Нека не сме затворници на историята

Орхан Памук: Нека не сме затворници на историята

19 май 2011 15:14

София /КРОСС/ Не трябва да сме затворници на ужасите на историята, тя трябва да се гради на приятелството и разбирателството между хората, заяви световноизвестният турски писател Орхан Памук, след като бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Пред публиката в аулата на Алма Матер нобеловият лауреат по литература обясни, че историята на България и Турция не са битки, султани и крале, а и всекидневният живот на хората и тяхното съвместно съжителство.

Именно върху дребните човешки истории през вековете Памук гради творчеството и смята, че сходният начин на живот между българи и турци трябва да е база за приятелство и разбирателство. Друго общо между двата народа е, че обитават периферията на Европа, сходната кухня, архитектура, общи думи в езика. Според писателя днешните хора не трябва да са затворници на историята, а свободни хора, отворени към бъдещето.

Modern Turkiye

Орхан Памук: Всичко е в нашите ръце

Орхан Памук: Всичко е в нашите ръце

Всички казват, че е проклятие да се родиш на Балканите, но е в нашите ръце да превърнем това проклятие в дар, каза световноизвестният турски писател и Нобелов лауреат Орхан Памук в отговор на репортер на БГНЕС.

"Преди години моите колеги се оплакваха, че е проклятие да си писател в Турция и че няма как да се реализираш там. Сега навсякъде по света ми казват: "Ти си истински късметлия, че си роден в Истанбул". Наистина е проклятие да си роден на Балканите. Никой не ни харесва, има толкова много езици, много проблеми. В нашите ръце е обаче да превърнем това проклятие в дар. Всичко е в нашите ръце", сподели Памук на срещата в "Червената къща".

"В началото на кариерата си исках да стана художник, но открих, че повече ми се отдава писането. Истината е, че се чувствам по-щастлив, когато рисувам, но се чувствам по-интелигентен, когато пиша", призна пред БГНЕС именитият писател, който е на двудневно посещение в България по покана на фондация "Елизабет Костова". Очаквайте подробности. /БГНЕС

София / България

Modern Turkiye

БЪЛГАРИЯ УДОСТОИ ОРХАН ПАМУК С НАГРАДАТА "ЗЛАТЕН ВЕК"

БЪЛГАРИЯ УДОСТОИ ОРХАН ПАМУК С НАГРАДАТА "ЗЛАТЕН ВЕК"

Министерството на културата на Република България удостои турския писател носител на Нобеловата награда за литература през 2006та година Орхан Памук с най-престижната награда на министерството- „Златен век”.

Изпратена 19.05.2011 12:23:02 UTC

Обновена 19.05.2011 12:23:02 UTC

Министерството на културата на Република България удостои турския писател носител на Нобеловата награда за литература през 2006та година Орхан Памук с най-престижната награда на министерството- „Златен век”.

Орхан Памук получи наградата си лично от българския министър на културата Вежди Рашидов.

Орхан Памук, който се намира в България по покана на фондация "Елизабет Костова" постави автографа си на 23 свои книги преведени на български език, които ще бъдат дадени на деца от училищата по изкуства.

Вчера в Софийският университет Орхан Памук проведе беседа със студентите, а днес бе удостоен с церемония с почетния знак на Софийския университет Doctor Honoris Causа.

ТРТ / portalturkey.blogspot.com