МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА МИСТИЧНА МУЗИКА

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА МИСТИЧНА МУЗИКА

Утре започва 8мия Международен фестивал за мистична музика в град Коня.

Изпратена 21.09.2011 12:40:35 UTC

Обновена 21.09.2011 12:40:35 UTC

Утре започва 8мия Международен фестивал за мистична музика в град Коня.

Фестивалът, който ще продължи 9 дни ще бъде открит с концерт на групата от Гвинея Гине Перкусион.

Във фестивала участват групи от Гвинея, Мароко, Индия, САЩ, Танджикистан, Тибет, Киргизия, Иран и Турция.

В рамките на фестивала ще бъдат организирани две конференции относно философа мистик Мевляна и сектата Мевлеви и две изложби.

РГТ / Modern Turkiye

"Едирне – градът на трите реки" гостува в Кърджали

"Едирне – градът на трите реки" гостува в Кърджали

По покана на Арт движение КРЪГ и в партньорство с Дружеството на Арт фотографите от Одрин в Арт галерията гостува изложбата „Едирне – градът на трите реки” на журналиста Енвер Шенгюл от 25 февруари до 25 март. След отличния прием на тази експозиция от ценителите в Ямбол и Хасково, тя ще бъде показана и в Кърджали. Енвер Шенгюл е магистър по „История на изкуството”, директор на известния Музей на здравето в Едирне , преподавател е във Факултета по изящни изкуства на Тракийския университет. Автор е на книгите „Селимие” и „Дарюшифа”. Бил е кореспондент на Турската национална телевизия, на в. „Хюрриет” и Агенция Анадол, както и председател на Дружеството на Арт фотографите в Едирне . С художествена фотография се занимава от 1985 г. и има 60 изложби в страната си и в чужбина. Изложбата, с която гостува в България, съдържа 30 изследователски работи, които хвърлят нова светлина върху уникалните културно-исторически паметници и красивата природа на Едирне . Някои от тях са правени точно на мястото, където трите реки – Марица, Арда и Тунджа се събират, за да се влеят в Бяло море. През обектива на Енвер Шенгюл, който ще присъства на откриването, зрителят ще стигне до забележителни места, свързани с културната история на Едирне – един от най-старите градове в Европа, с богато културно-историческо наследство.
Едирне е създаден е от траките. По-късно на същото място възниква гръцкият град Орестея, а през 125 г. римският император Адриан го назовава на свое име – Адрианопол. До 1369 г., когато е превзет от османските турци, той е един от главните центрове на Византийската империя. Почти цял век след това е турска столица – до падането на Константинопол през 1453 г. Това е и времето на най-големия му разцвет, когато султаните се надпреварват да строят дворцови комплекси, грандиозни ансамбли, монументални сгради и храмове. Най-ранната запазена джамия е „Ески Джами” на площад „Хюриет” – построена през 1414 г. Обликът на Едирне до голяма степен се определя от гигантската джамия с 999 прозореца и с най-високите минарета в Турция, издигната от забележителния османски архитект Мимар Синан между 1569 и 1575 г., известна като „Селимие” на името на султан Селим II. Архитектурна забележителност от световно значение са мостовете, построени над пълноводните Марица, Тунджа и Арда. Най-старият запазен от тях е създаден още при византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). През 1420 г. той е ремонтиран от Гази Михал Бей и сега носи неговото име. Съоръжението има 27 странични отвора и към него през 1640 г. е изградена оригинална представителна сграда. Мостът на Шахабедин Паша пък е построен през 1451 г. и има 12 отвора, като стъпва върху 11 масивни подпори. Забележителни са и мостовете: „Фатих” (1452 г.), създаденият от архитекта Хайреттин мост „Баязид” (1488 г.), проектираният през 1560 г. мост „Мерич”. Едирне не би бил същият и без своите покрити пазари и кервансараи за отдих на пътниците. През 1569 г. арх. Мимар Синан строи огромния пазар „Али паша”. Десетките градски фонтани пък наподобяват тези в Рим, а един от тях също е създаден от арх. Синан.
В града традиционно са живели и много българи. До 1913 г.тук е имало българска мъжка и девическа гимназия, както и няколко църкви, от които са запазени „Свети Георги“ (построена през 1880 г.) и "Св.св. Константин и Елена" (1869 г.). В експозицията ще видим и останките от най-голямата синагога в Едирне, която се намира в махалата „Дилявербей” и в момента се реставрира, както и известната Италианска църква, в махалата „Яхшифаких”, на ул. „Къзмектеп”, чиято реставрация е завършена през 2007 г.

Откриването е на 25 февруари (петък) от 18.00 ч.

Kircaali Haber / Modern Turkiye

ИЗЛОЖБА НА СУЛТАНСКИ ОРЪЖИЯ

ИЗЛОЖБА НА СУЛТАНСКИ ОРЪЖИЯ

В двореца Топкапъ са изложени безценни уникални оръжия

Изпратена 07.09.2011 13:00:06 UTC

Обновена 07.09.2011 13:00:06 UTC

В двореца Топкапъ са изложени безценни уникални оръжия, принадлежали на османските султани.

В колекцията ,която е една от най-богатите в света, е изложена и част от сабя, с която е бил охраняван гробът на Пророка Мохамед.

РГТ / Modern Turkiye

Османските жени – мит и реалност

Османските жени – мит и реалност

10:30, 05.09.2011 Култура & Етика

Османската жена, според американката Аслъ Санджар, не била нито демонът, нито ангелът, за които я представяли, а по-скоро силно развито човешко същество, което живеело женската си натура в най-висока степен и било ценено и уважавано като жена.

Отдавна османските жени са предмет на силни противоречия. Докато в представата на ориенталиста те са екзотични, лениви и покварени, някои техни обожатели ги слагат на пиедестал и на практика ги отнасят към света на ангелите. Първоначално те за мен бяха предмет на равнодушно любопитство. Живях близо две десетилетия в Турция и съм чувала често да говорят за османците и тяхното общество обикновено хора с коренно различно мнение за тях, които или ги очерняха, или ги описваха с най-хубави думи. Едни ги смятаха за знатни, просветени образци на човечеството, а други, особено по официално мнение, ги представяха като олицетворение на неразвитостта и реакционерството. Османските жени бяха определяни от някои като способни и изпълнени с достойнство дами, а други ги считаха за покорни и потиснати жени, които са подмамени и затворени в харема.

Когато започнах да чета разказите на европейските пътешественици относно османското общество, открих същите различни гледища. Виждането на ориенталистите отново обрисуваше отоманците, в най-лошия случай, като същински тирани, а в най-добрия – като наивни безбожници. Твърдеше се, че жените мюсюлманки се отрича да са имали души и са били просто робини на своите съпрузи. От друга страна, по-късно тази представа бива открито отхвърлена от пътешественички като Лейди Монтагю [жена на британски посланик в Османската империя през XVIII в.], Джулия Пардо [(1806–1862 г.), английска поетеса, новелистка, историчка и пътешественичка] и Луси Гарнет [(1849–1934 г.), фолклористка и пътешественичка), които всъщност са живели в земите на империята доста дълго. В другия край на спектъра от тях се поддържа мнението, че те вероятно са били най-свободните жени на планетата и че отношението към тях трябва да бъде за пример на всички народи.
Закон осигурява свободния израз на воля
Несъответствието между тези две гледища се е изяснило именно в светлината на съдебните документи, включващи османските жени. Западните учени започнали да изследват правата, които им давал законът, и доколко можели да използват съдилищата, за да защитят тези права. Доказателствата до този момент поразително разкриват, че османските жени, съвсем не са били угнетявани и беззащитни членове на обществото, по закон имали право свободно да изразяват волята си, като можели и всъщност често се възползвали от съдилищата да отстояват правата си, дори и това да означавало да застанат срещу своите съпрузи и роднини мъже, ако станело нужда. Имало случаи да идват жени в Истанбул чак от Египет, за да отправят петиция към султана за поправяне на неправдите, когато не получавали задоволителни резултати от закона на местно ниво.
Нито демон, нито ангел
Предвид образа на османските жени, отразен в съдебните документи, повече не можех да остана „незаинтересована“ относно тях. Открих в османската жена неин модел, който стои отвъд пределите на времето и пространството. Физически и в поведението си тя беше изключително женствена, грациозна и изтънчена, ала по дух бе боец, непоколебима и смела бранителка на правата, дадени й от Бога. И мъжествената, и женствената природа били значително развити и балансирани у нея, което й позволявало да служи като здрава опора в семейството и да играе особено важна, ако не и видима, роля в социалната структура. Накратко, тя не била нито демонът, нито ангелът, за които я представяли, а по-скоро била силно развито човешко същество, което живеело женската си натура в най-висока степен и било ценено и уважавано като жена.

Днес, във време, когато жените по света отхвърлят образа, който ги е ограничавал векове наред, и търсят нова и по-добра самоличност, османската жена предлага един наистина силен модел на това каква да бъде тя. Тази личност притежавала дълбока и постоянна връзка със своя Създател, което я карало понякога да проявява милосърдието и любовта на Всемилостивия, а в други моменти – величието и силата на Всемогъщия. Разбира се, социалните показатели на жените са се променили днес; обаче принципите, които са формирали самоличността на османската жена, са точно толкова подходящи за 21-ви век, колкото били и преди.Аслъ Санджар

ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА МЪДРОСТТА

Жената

Първата учителка в училището по човечност, която образова и възпитава децата, полага грижи за порядъка, спокойствието и хармонията в семейството, е жената. Убедени сме, че в съвремието ни, когато се търсят нови и нови позиции за жената, повторното напомняне за нейното изключително положение, което й е присъдено от ръката на Могъществото, ще попречи на безсмислените търсения.
***
Дом, в който има порядъчна, възпитана и привързана към семейното гнездо жена, е райски кът. Звуците и диханията, които се чуват в този дом, не се различават по нищо от мелодиите на райските деви и младежи, както и от бълбукането на реката на изобилието Кевсер.
***
Когато човек види някоя жена, паднала в плен на външната хубост, си мисли: „Дали тя отдава такова високо значение и на благопристойността, честта и добродетелта, смятани за основи на женската душевна красота?”
***
Онова, което издига жената над ангелите и я превръща в несравним диамант, е нейната вътрешна задълбоченост, целомъдрие и сериозност. Жена, чието целомъдрие се одумва, е фалшива банкнота, а несериозната жена е кукла, станала обект на подигравки. В убийствената атмосфера на такива жени е невъзможно да се говори нито за здраво семейство, нито за здрави поколения.
***
Жена, която душевно е събудена за добродетелта, прилича на кристален полилей в дома, в който се намира. Всеки път, когато помръдне, във всички кътчета на къщата започват да играят светлини. Що се отнася до нещастницата в женски образ, която се е предала на мрачните мисли в душевния й свят, тя е такъв извор на дим и мъгла, че осквернява навсякъде, където минава.
***
Единствената книга, която жената винаги трябва да чете, без да я изпуска от ръце, е книгата на социалното възпитание. Но все още не може да се твърди, че такава книга е написана в съвършен вид.
***
Виждайки отдадените на душевните страсти жени, се отнасям с голяма толерантност към хората, които са казали, че „умът на жената е къс”. Ако онези, които са го твърдели, бяха видели как в съвремието ни жената се превръща в рекламно средство, мисля, че нямаше да намерят какво да кажат.

"Заман" / Модерна Турция

В Турция започват празненствата по случай Рамазан Байрам

В Турция започват празненствата по случай Рамазан Байрам

Нахиде Дениз

Кореспондент в Истанбул,Турция

Автор: Нахиде Дениз – за БНР от Истанбул

До 4 септември В Турция ще бъдат затворени банките, големите фирми, държавните учреждения и дипломатическите представителства, заради започващия празник Рамазан Байрам. Движението по магистралите и мостовете над Босфора през тези дни ще бъде безплатно, а в градския транспорт в Истанбул до петък ще се пътува с 50 на сто намаление.

Утре, в първия ден на Байрама, в около 70 хиляди джамии в Турция се отслужва сутрешната молитва, намазът, който е задължителен за вярващите и се посещава само от мъжете. Турските лидери също участват в намаза, като програмата им се обявява предварително. Президентът Абдуллах Гюл и премиерът Р.Т.Ердоган ще извършат намаза в джамията Коджатепе в Анкара, а лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу ще бъде в Сомалия.

След намаза започва размяната на традиционните поздравления за байрама, младите целуват ръка на възрастните, на децата се раздават пари, бонбони, сладкиши.

бнр / Modern Turkiye / http://ramazan-ramadan.blogspot.com

В Турция откриха напълно запазена статуя на лъв на 2 800 години

В Турция откриха напълно запазена статуя на лъв на 2 800 години

Нихал Йозерган

Кореспондент в Турция

Автор: Нихал Йозерган - кор. на БНР в Истанбул

Археолозите са попаднали на находката при разкопки в Антакя – централният грав в областта Хатай - Югоизточна Турция близо до границата със Сирия, който преди 3 000 години е бил древната столица на царството на Хетите.

Статуята на лъва, чиято възраст се определя на 2 800 години датира от периода на ранното Хетско царство. Тя е била изровена напълно непокътната по време на разкопките близо до древния град Антиохия – в Северна Месопотамия. Находката е открита от археологическа експедиция в рамките на международна програма с участието на 35 учени и археолози от 20 университета и изследователски центрове в 12 страни. Разкопките са започнали на 21 юни тази година и са на път да приключат в средата на август.

Внушителният каменен лъв тежи 2 тона и е с височина 1.60 м. и ширина метър и половина. Новите сведения, които той ще даде на специалистите ще помогнат за осветляването на културното развитие на древната цивилизация на Хетите, които са живяли в земите на днешна Турция.

Според проф. Тимоти Харисон от университета в Торонто лъвът е стоял в долната част на монументален храмов комплекс, във вътрешността на крепостта на столицата на Хетското царство. Предполага се, че историческият период е някъде между 8 и 9 век преди новата ера.

Ценната историческа находка бе предадена от екипа за съхранение в археологическия музей в Антакя. Учените съобщават още, че по време на първите разкопки в района през 1930 г. също е била открита по-малка статуя на лъв в същия стил, приблизително на същата възраст.

Modern Turkiye

Истанбул е домакин на фестивала „Джаз по време на рамазан“ 2011 г.

Истанбул е домакин на фестивала „Джаз по време на рамазан“ 2011 г.

08/08/2011

Новаторски джаз фестивал обединява музика и религия.

От Менекше Токяй за Southeast European Times от Истанбул – 08/08/11

Тълпи от хора се събраха в двора на двореца „Топкапъ“, за да се насладят на фестивала „Джаз по време на рамазан” през 2010 г. [Хакан Ердоган Продакшънс]

По време на свещения мюсюлмански месец рамазан основният културен и артистичен център на Турция, Истанбул, ще бъде домакин на известни мюсюлмански джазови музиканти в рамките на уникално събитие, наречено „Джаз по време на рамазан“.

Фестивалът ще се проведе от 16 до 23 август и в него ще участват известни имена в джаза, като Ахмад Джамал, Маккой Тайнър с Гари Барц и Ануар Брахем. Фестивалът се различава от други джазови прояви по това, че всички изпълнители са от една религия – те са мюсюлмани.

„Предпочитам мюсюлманските музиканти да насочват вниманието и да бъдат пряко свързвани с рамазана. Затова е важно изпълнителите на фестивала да са част от ислямската култура”, каза организаторът на фестивала Хакан Ердоган за всекидневника „Тудейс Заман”.

Фестивалът се организира за първи път през 2010 г., когато Истанбул е Европейска столица на културата, и има за цел да популяризира идеала за социален мир и помирение, който отразява духа на рамазана. Миналата година фестивалът привлече над 10 000 души.

За да се пресъздаде културната атмосфера на рамазана, са избрани две важни исторически места на открито: двора на двореца „Топкапъ” и градината на двореца „Йълдъз”.

В интервю за SETimes известният турски джазов изпълнител Керем Гьорсев споделя, че той намира за завладяващо да слуша джаз в атмосферата на двора на двореца „Топкапъ”, където преди векове са се разхождали османските султани.

Публиката ще има възможността да прекъсне целодневния пост, т.нар. ифтар, един час преди началото на всеки джазов концерт.

Фестивалът „Джаз по време на рамазан“ е първият по рода си в света, в който се съчетават религия и джаз през вековете и музикални култури, за да се покажат възможностите за мир и хармония.

Като потвърждава, че фестивалът ще събере само мюсюлмански изпълнители, Гьорсев отхвърля идеята, че музиката се ограничава от религията или други граници, а е по-скоро универсално явление.

Турското сопрано и музиколог Чимен Сеймен е съгласна. Като свободен и уникален музикален продукт за класическия джаз няма никакви културни или географски граници. Въпреки това в интервю за SETimes Сеймен изрази учудване защо на фестивала са поканени само мюсюлмански джазови композитори.

Забавленията винаги са били важен елемент от традицията на рамазана в Турция, посочва организаторът. Въпреки това джаз концепцията определено има новаторски принос в честването на рамазана.

Ердоган посочва, че публиката на фестивала е резултат от глобализацията, като той отдава това на намаляващата популярност на представления като „Хадживат и Карагьоз”, традиционния анадолски куклен театър, който се свързва с рамазана.

„Когато жанр като джаза се разпространява в цял свят, светът „прониква” по различни начини”, посочва Ердоган в уводната част на брошурата на фестивала.

При представянето на „Джаз по време на рамазан“ през 2010 г. турският интелектуалец Мурат Белге обясни, че фестивалът обединява глобалното звучене и духа на рамазана.

„Възприетият израз „това е мое, а това не” се заменя с „всичко принадлежи на всички нас”.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

Modern Turkiye